Социално измерение на висшето образование

Социално включване, толерантност, приемане и реализация за всички студенти

Европейски политики за социално включване във висшето образование

Парижка декларация – 2015

Насърчава гражданственост, свобода, толерантност и недискриминация чрез образованието

Изтегляне в PDF

Ангажименти по Болонския процес

Подчертават значението на социалното измерение на висшето образование

Научете повече

Римско комюнике – 2020 (Приложение II)

Най-изчерпателният документ за политики по приобщаване

Изтегляне в PDF

Десет основни принципа за приобщаваща система на висше образование

  1. Стратегии за социално измерение
  2. Гъвкавост в учебните пътеки
  3. Обучение през целия живот
  4. Събиране и анализ на данни
  5. Насочване и консултиране
  6. Справедливи механизми за финансиране
  7. Обучение на персонала и институционална мисия
  8. Приобщаваща студентска мобилност
  9. Работа с общността
  10. Политически диалог и сътрудничество

Какво представляват тези принципи?

Тези 10 принципа са част от Римското комюнике (2020) и предлагат основа за създаване на политики, насърчаващи равен достъп, участие и успех на всички студенти във висшето образование. Те не са задължителни, а препоръчителни насоки към страните, които да адаптират според своя контекст.

Какво е „социално измерение“?

Социалното измерение на висшето образование“ означава усилията за гарантиране, че студентите от всички социални среди, включително уязвими групи (напр. мигранти и хора с увреждания), имат равни възможности да участват, завършат и се реализират успешно в системата на висшето образование.

Изводи от ключови инициативи

Towards Equity and Inclusion (Eurydice, 2022)

Изпълнение на 10-те принципа на Римското комюнике (2020)

  • Почти всички страни имат стратегия за приобщаване, но малко съдържат измерими цели
  • Гъвкавостта (напр. дистанционно обучение, признаване на неформално обучение) е частично приложена
  • Данните за уязвими групи се събират в 21 страни
  • Финансирането е ограничено – нито една страна не покрива всички критерии
  • Обучението на персонала и инклузивната мобилност остават предизвикателства
  • Много малко страни оценяват ангажираността към общността или имат форум за политики
Изтегляне в PDF

U-Multirank (2022): Насоки за социални индикатори

7 Принципа за изграждане на индикатори

  • Покриване на всички етапи:  достъп → прием → напредък → успех

  • Индикатори за достъп на уязвими/недопредставени групи

  • Обучение на персонала по DEI (diversity, equity, inclusion)

  • Сравнение с референтни групи (регион, университети със сходен профил)

  • Политики за редовно оценяване и подобрение

  • Индикатори за достъп до финансиране (такси, общежитие, храна и др.)

  • Разнообразни услуги: мобилност, психологическа подкрепа, адаптирана инфраструктура

Изтегляне в PDF

INVITED Project (EUA, 2019)

Подкрепа на университетите в прилагането на стратегии за равнопоставеност, приобщаване и разнообразие

  • Анализ на 159 университета в 36 страни
  • Разграничение между равенство, равнопоставеност, разнообразие и приобщаване
  • Мерките са насочени към студенти: насърчаване на достъпа, задържане, подкрепа, катко и персонал: обучение, чувствителност, антидискриминационни политики
  • Най-важни фактори за успех: лидерска подкрепа, включване на целевите групи, финансови ресурси, събиране и използване на данни по критерии като пол, увреждания, миграционен произход и др.
Повече информация

Социалното измерение във висшето образование в Европа

Категории бенефициенти (основен критерий)

Индикаторите трябва да разграничават конкретни групи, напр. студенти с увреждания и мигрантски произход, тъй като нуждите и мерките често се различават.

Отразявана стойност (равенство, справедливост, приобщаване, разнообразие)

Много индикатори отразяват едновременно повече от една стойност. Този критерий има нисък потенциал за разграничаване и е вторичен.

Източник на индикатори

Top-down: произлизащи от европейски документи (напр. Парижка декларация, Римско комюнике)
Bottom-up: основани на институционални практики (напр. добри практики от университети) Също вторичен критерий, тъй като често се припокриват.

Директни и индиректни мерки (основен критерий)

Директни мерки – насочени към студентите (напр. достъп до сгради, финансова подкрепа)
Индиректни мерки – насочени към персонала или политики на ниво институция (напр. обучение по приобщаващо преподаване)

Етап на образователния процес

Достъп (outreach), прием (admission), участие (participation), завършване и реализация (graduation/post-graduation)
Всеки етап има свои специфични мерки и индикатори

Ниво на прилагане (мета-мерки)

Разграничават се:
Основни мерки – директни действия за приобщаване
Мета-мерки – политики за оценка и усъвършенстване на социалното измерение